1. Свържете се с личния си лекар веднага щом можете. Нужно е да го информирате за състоянието си възможно най-скоро.
2. Следвайте инструкциите, които вашият ОПЛ ще Ви даде.
3. Ако посещавате кабинета и смятате, че сте заразни, задължително носете маска и пазете останалите пациенти около Вас.
4. Носете личната си амбулаторна карта (здравен картон), където ОПЛ ще попълни информация за болничния.
5. Нужно е да знаете името на фирмата  в която работите и адреса ѝ и точната позиция, на която сте назначени. Те ще бъдат вписани в болничния лист.
6. Представете болничния лист пред работодателя си. Нужно е да представите болничния и в писмен вид.

Личните лекари имат три стълба за финансиране на услугите си:

1. Потребителски такси – 2.90лв за всички пациенти, 1лв. за пенсионери. Има и група от паценти, които са освободени от потребителска такса.
2. Капитация за пациенти – плащания, които НЗОК прави към ОПЛ на база брой на пациентите записани при дадения общопрактикуващ лекар. Сумите са различни за пациенти деца, пациенти до 65 годишна възраст и пациенти над 65 годишна възраст.
3. Платени услуги – това са услуги непокрити от НЗОК, които ОПЛ предлагат. Такива са различните видове инжекции, смяна на превръзки, сваляне на конци, различни документални услуги.

• Ограничени брой направления – Направленията за специалисти, които даден ОПЛ може да предостави са ограничени.  Предоставят се от НЗОК всеки месец и са лимитиран брой.
• Направленията в България са електронни, но не дистанционни. Това означава, за да се издаде направление е задължително да посетите своя личен лекар за преглед и по преценка на лекаря се издава направлението.
• Направленията за специалист са с давност от 30 дни от датата на издаване.
• Личен лекар може да откаже издаването на направление за специалист.
• Освен личните лекари, направления могат да издават и лекарите специалисти, като предоставят направления за други специалисти.  

Личният лекар на здравноосигурените лица може да се сменя при няколко обстоятелства. При желание на пациента, като това става два пъти в годината : между 1 и 30 юни и между 1 и 31 декември.
Другите случаи са когато пациента сменя адрес или даденият лекар прекрати своят договор с РЗОК.
Необходимият документ за смяна е регистрационен формуляр, който може пациента да свали от сайта на НЗОК в секцията “За граждани – “Регистрационни форми за избор на общопрактикуващ лекар”. За да е успешно прехвърлянето, пациентът трябва да избере формуляра за “постоянен  избор на общопрактикуващ лекар”. За повече информация всеки пациент може да разледа гърба на формуляра или да получи помощо в РЗОК.
От датата на прехвърляне, новият личен лекар е длъжен да предоставя медицински грижи за пациента. 

1. Посещение при личния лекар:

• Пациентът посещава личния си лекар поради здравословен проблем.
• Личният лекар преглежда пациента и назначава лечение.
• При необходимост личният лекар назначава медико-диагностични изследвания и/или консултация със специалист.
• Пациентът заплаща потребителска такса за прегледа (освен ако не е освободен).

2. Изследвания и консултации:

• Пациентът извършва назначените медико-диагностични изследвания в лаборатория.
• Пациентът заплаща такса за вземане на биологичен материал в лабораторията.
• Пациентът посещава специалист със съответното направление (талон).
• Специалистът преглежда пациента и може да назначи допълнителни изследвания.
• Пациентът заплаща потребителска такса за прегледа при специалиста (освен ако не е освободен).

3. Вземане на решение за хоспитализация:

• Личният лекар или специалистът преценява, че лечебната цел не може да се постигне в условията на извънболнична помощ.
• Лекарят обсъжда с пациента необходимостта от хоспитализация, обяснява диагнозата, начина на лечение и рисковете.
• Пациентът дава информирано съгласие за хоспитализация.
• При спешни случаи или определени клинични пътеки, направление може да бъде издадено и от лекар в болнично заведение.

4. Издаване на направление за хоспитализация (бл. МЗ-НЗОК № 7):

• Личният лекар или специалистът издава направление за хоспитализация.
• Към направлението се прилага амбулаторен лист с анамнеза, обективно състояние, предприети дейности и мотиви за хоспитализация.
• В амбулаторния лист се вписва диагнозата, с която пациентът се насочва за лечение в болница.
• При отказ от хоспитализация, това се документира писмено с подпис на пациента.
• Един екземпляр от направлението и амбулаторния лист остават при личния лекар.

5. Подготовка за хоспитализация:

• При необходимост от издаване на болничен лист, пациентът предоставя личната си амбулаторна карта.
• При необходимост пациентът си осигурява бележки за кръводаряване от един или двама кръводарители.
• При необходимост пациентът провежда консултация с кардиолог.
• Пациентът може да извърши предварително назначени изследвания (образни и клинико-лабораторни), но болницата не може да ги изисква задължително.

6. Избор на болница:

• Пациентът избира болница, която има договор с РЗОК за лечение по съответната клинична пътека.

7. Постъпване в болница:

• Пациентът посещава избраната болница в рамките на 30 дни от издаването на направлението.
• В диагностично-консултативния блок (ДКБ) на болницата се извършва преглед.
• При наличие на индикации за хоспитализация, пациентът се вписва в амбулаторния журнал и се планира приемът му.
• Пациентът предоставя лична карта и направление за хоспитализация.
• При приемането се попълват части II, III и IV от направлението за хоспитализация.

8. Лечение в болница:

• Пациентът се лекува в болницата.
• Пациентът заплаща потребителска такса за всеки ден болнично лечение (освен ако не е освободен, или след 10-тия ден).

9. След изписване:

• При изписване пациентът получава епикриза като бива информиран кога трябва да се яви в отделението за получаването ѝ
• При изписването се подготвят документите за издаване на болничен на пациента и обикновено няколко дни след това пациентът може да вземе готовия болничен. За целта болният предоставя информация за фирмата, в която работи. 
• Болничният, който болницата може да издаде е до 30 дни.
• Ужълване на болничения след този период е възможно с до 14 допълнителнителни дни, но за целта е нужно решение на комисия пред която болният се явява. Това е болничен без прекъсване.
• Личният лекар не може да удължи болничният предоставен от болницата. 
• Личният лекар може да издаде друг болничен по стандартния ред за до 14 дни, но само ако има поне един работен ден межди болничния от болницата и новоиздавания болничен. С други думи нужно е прекъсване. 
• Пациентът предоставя епикризата на личния си лекар за проследяване на здравословното състояние.

Важно:

• Направлението за хоспитализация е валидно 30 дни от датата на издаване.
• Пациентът има право на информация за здравословното си състояние и лечението.
• Пациентът има право на достъпна и качествена здравна помощ.
• Пациентът има право на избор на личен лекар и болнично заведение.
• Пациентът има задължение да спазва предписанията на лекарите и вътрешния ред на лечебните заведения.
• Пациентът има задължение да заплаща дължимите потребителски такси.
• Пациентът има задължение да носи личната си здравноосигурителна книжка.
• Пациентът има задължение да информира личния си лекар за хоспитализацията.

Имунизациите в България включват задължителните имунизации за деца реимунизации за възрастни както и препоръчителните имунизации, които включват имунизации при пътувания, при извънредни ситуации и имунизации за конкретни заболявания. 

Актуален имунизационен календар на Република България – ТУК

Задължителни имунизации: Хепатит Б , Пневмококови инфекции , Тетанус , Инфекции от Хемофилус инфлуенце тип Б , Морбили , Рубеола , Туберколоза , Дифтерия , Коклюш (магарешка кашлица) , Полиомиелит (детски паралич) , Епидемичен паротит (заушка)

Препоръчителни имунизации: Бяс , Варицела , Грип , Жълта треска, Коронавирусна инфекция (COVID 19) , Менингококови инфекции , Морбили , паротит и рубеола , Пневмококови инфекции , Хепатит А и Хепатит Б , Хепатит Б , Човешки папилома вирус , Коклюш