Науката логопедия и различните причините да потърсите помощ от специалист логопед.

Логопедията е наука изучаваща нарушенията в езика и говора, речта и гласа. Наименованието произлиза от гръцки, а в някои англоговорящи страни се използват определения като говорно-езикова терапия, говорна патология и тн.

Науката логопедия се занимава с нарушения в говора и езика като трудно изговаряне на букви, звучи, заекване и други говорни дефекти. При лекар логопед пациентите могат да очакват да се подобрят техните артикулация, темп и мелодика на говора, както и интонационно техният начин на говорене.

Първият проблем, който се засяга от логопедията като наука е дислалията или това са смущения в артикулацията на човек. Причината за това нарушение могат да бъдат увреждания на звукопроизвеждащите органи като език, зъби, небце и устни. Разстройството от този тип може да бъде подобрено чрез рехабилитация от логопед. С такива процедури ще се подобри изговарянето на звукове като „зе“ „же“ и „ше“

Вторият проблем, който всеки логопед трябва да може да диагностицира и да третира е афонията или разтройства в гласа на пациента. Афонията е крайната форма на дисфонията и представлява пълна загуба на способността за възпроизвеждане на звуци. Това разстройство на гласовия апарат е необратимо. Тогава когато проблемите в гласовия апарат са обратими и засягат в по-малка степен възможността за възпроизвеждане на звуци те се наричат дисфония. При такъв случай загубата на способности за възпроизвеждане на звуци е частично като също може да бъде с временен или с постоянен характер. Причините за афония могат да бъдат соматични и психологически. Към соматичните причини спадат ангини, вирусни заболявания, гъбични и бактериални заболявания, парализи, белодробни заболявания, които водят до проблеми с дишането, ракови заболявания и много други. Към психологическите спадат стресът и напрежението и хистеричната афония.

Друг проблем на логопедите е ненормалното забързване или забавяне на говора. Така наречената промяна в потока на речта може да се определи като брадилалия и тахилалия.

Ринолалията е друг проблем, който предполага да се потърси логопед. Този проблем се причинява от специфични физиологични промени, а именно цепнатина на непцето, която променя говора.

Заекването е един от най-честите проблеми, които принуждават много родители да потърсят специализирана помощ за своите деца.

Дизартрията или нарушената инервация на органите за артикулация е проблем, който се характеризира с повтаряне на определени срички, което прави говора неясен. Причините за такъв проблем могат да бъдат мозъчни увреждания, деменция или прогресивни паралитични процеси произлизащи от болестта сифилис. При наличие на симптоми е задължително да се потърси помощ от специалист дерматолог.

При различни увреждания на ЦНС също могат да се появят проблеми с говора на пациента. Такъв проблем е афазията, която представлява увреждане на мозъка в следствие, на което способността за говор и/или възпроизвеждане на чужд език се нарушава.

Един от много разпространените проблеми в наши дни е нарушаването на способността да се пише или това е дислексията и дисграфията.

Други популярни причини за проблеми с говора и езика са болестта на Хънтингтън, склерозата и много други.

Поради честата среща на подобни проблеми при децата, логопедията е приравнявана и като част от педагогиката. Много от учителите трябва да могат да припознават подобни логопедични проблеми и да работят с тях или да насочат децата към специалист логопед.

Много честа причина за логопедичните проблеми на хората е проблем и със слуха, поради невъзможност за възприемане на звуците, УНГ апаратът се затруднява и с тяхното възпроизвеждане.

Центровете за развитие на логопедията в България са основно два – Софийски университет и Югозападния университет в Благоевград. Един от важните центрове за логопедията в България беше и училището в с. Тотлебен, но то просъсществува до 2002г. когато беше закрито.